Бедният социален работник не може да помогне на друг беден човек

Винаги съм искал да работя като социален работник. Когато бях дете не си го представях точно като професия, но като поотраснах и с големи мъки завърших средното си железничарско образование, го реших. Сигурно съм бил един от малкото смелчаци, уверен, че ще стана социален работник, още когато кандидатствах в университета. В картона за кандидатстване посочих единствено и само тази специалност.

Сега, години по-късно, аз съм социален работник. Вярвам, че социалната работа е най-простият начин да помогнеш на човек, който е в трудна ситуация, без значение дали е беден или богат, онеправдан или с много права. Ние, социалните работници, често познаваме много добре законите, правилата и нормите и то на практическо ниво. Предполага се, че много от нас разбират функционирането на семействата, можем да направим адекватна оценка на трудностите в развитието на дете или възрастен, както и би трябвало повечето от нас да знаят откъде да потърсят подкрепа, за да решат проблем.

За разлика от психолозите, социалните работници могат да дадат краткосрочни решения и да поемат инициативата за случването на промените в живота на хората, с които работят. Но най-вече нашата работа е мисионерска – ние трябва да учим хората как сами да решават проблемите си и да се измъкват от тях, вместо да решаваме проблем след проблем и да ги превръщаме в зависими от подкрепата ни. Когато срещнете социален работник, бъдете сигурни, че той е малко юрист, лекар, психолог, готвач, техник, учител… и какво ли още не. Смело може да се каже, че социалните работници понякога са единствените хора, които могат да видят личността отвъд бедността и нейното страдание.

Мечтая си повече социални работници да са хора с хората. Мечтая си повече социални работници да са на „терен“ – там, където е реалната нужда от подкрепа. Искам да има и защита за хората, които всекидневно полагат усилия, въпреки всички бюрократични спънки, да помагат. И, не, не си представям да си социален работник със средно образование и заплата от 500 лева. Бедният социален работник не може да помогне на друг беден човек. За съжаление социалните работници в държавните социални служби са превърнати в чиновници, коитго само „дават“ или „забраняват“, а обучението, развитието и работата пряко с хора почти не съществуват. Държавните социални работници не получават подкрепа в справянето с десетките тежки случаи, които имат. Текучеството е толкова голямо, че е един клиент трудно може да каже кой точно е социалният му работник. Носители на промяната са социалните работници в неправителствените организации, които всекидневно показват ангажираното, заинтересовано, разбиращо лице на професията.

В Световния ден на социалната работа политиците отново ще се обърнат към социалните работници с призив, че са ценни, важни и значими. Но политиците ги няма, когато социалните работници преживяват страха от провал, че не могат да помогнат, защото самите те са бедни и често онепрадвани. За разлика от учителите, лекарите, сестрите, у нас няма ефективна, действаща, ангажирана с промени професионална организация, която да постави професията на социалния работник на нивото, на която тя заслужава да бъде.

И накрая… Аз се гордея, че работих като социален работник в болница. Обичах това, което правя заради срещите с емоциите на хората и заради удовлетворението, че в края на деня знам на кого и с какво съм помогнал. Гордея се с труда си, защото знам, че той е инвестиция за едно по-добро „утре“ за тези, с които се срещах. Чувствам се уверен и щастлив, когато се докосвам до хората, техните трудности, още повече, когато знам решенията.

Защото социалната работа не е нищо повече от това да помогнеш, разбирайки, подкрепяйки и насърчавайки хората да правят промени. Честит празник.

1 коментар за “Бедният социален работник не може да помогне на друг беден човек

Вашият коментар

Translate »