Да се влюбиш не е същото като да обичаш

Хорхе Букай:

Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство. Чувствата и страстите за различни неща. Когато си се влюбил, се чувстваш невероятно, усещаш се красив и си убеден, че човекът срещу теб е точно това, което си търсил цял живот. Тя/той не е точно това, но ти си мислиш, че е. Естествено, времето минава, и ти осъзнаваш, че той/тя не е точно това, което ти си си представял. И ти започваш да го обвиняваш, защото той/тя не отговаря на това, което ти си си мечтал.

Мисля че, когато с моята жена се запознахме преди 35 години, тя си е помислила: „Той е толкова висок, толкова слаб, той е толкова тихичък и толкова начетен!“. Само 6 месеца по-късно тя ми каза: „Променил си се…“ А аз не се бях променил. Влюбването, тази страст, беше попреминала.

Любовта обаче е друго нещо. Любовта е онази радост от съвместното съществуване заедно. Просто така – аз съм щастлив, защото те познавам. Щастлив съм понеже животите ни са свързани. Искам и ти да си щастлива, защото аз се интересувам от твоето щастие. Искам ти да си щастлива.

Ето това е Любовта!

Не звучи като нещо голямо и велико, обаче Е…

Ето още някои мисли на Хорхе Букай за любовта

Човек има не правото, а задължението да бъде щастлив, обичащ и обичан. Основно задължение на човека е да бъде себе си и да обича себе си – и едва тогава той ще приеме другите такива каквито са, и ще може да ги обича истински.

Най-добрият начин да бъдеш щастлив, е просто да живееш с целия си капацитет на живеене, просто да се гмурнеш надълбоко и да живееш на пълни обороти, наслаждавайки се на всяко дълбоко чувство – тогава любовта се усилва.

Свободният човек, който познава себе си, е великодушен, отзивчив и любезен. Той е и способен да се радва еднакво както, когато дава, така и когато получава.

Обичам да мисля за любовта по време на усилията, които полагаме, за да осигурим свобода на другия да прави каквото поиска, без това да ни харесва на всяка цена.  Много е трудно, но е единственият начин.

Любовта и свободата вървят ръка за ръка. Не е възможно да обичаме някой, който се чувства заробен от връзката си. Абсолютно ненужно е да налагаме забрани на партньора си, защото той винаги може да отиде при някой друг. Нещата са елементарни – ако го направи, той просто не е подходящият човек. Идеята е да е напълно свободен и въпреки това да е с нас.

Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме.

Без свобода, няма истинска любов.

Любовта е тясно свързана с това да не се насилваме да бъдем такива, каквито партньорът ни очаква да сме.

Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията.

Истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е.

Вашият коментар

Translate »