Джудит Нюман: Инвестицията в детството пести средства на обществото

Повече от 10 години Джудит Нюман е директор и съосновател на EC CARES (Координираща агенция за ранна детско развитие и оценка на услугите) към Университета на Орегон. Джудит Нюман е консултант по множество проекти и инициативи, свързани с политиката и развитието на програми за ранно детско развитие в редица държави от 2012 до момента. В България тя консултира екипа на Фондация „За Нашите Деца“ в работата им по ранна детска интервенция.

Кои са най-важните години от детството и каква е ролята на родителите в този етап?

Първите 3 години от живота са най-важните, защото това е периодът, през който се развиват 90% от мозъчните клетки. Това е и периодът, който е от изключително значение за развитието на здравословна връзка с и привързаност на бебетата към техните родители чрез допир, хранене, откликване на нуждите и потребностите на бебето, положително взаимодействие и внимателно стимулиране на сетивата чрез музика, пеене, говорене, цветове, форми, текстури.

Родителите трябва да се научат да разпознават и да откликват на знаците, които тяхното бебе им изпраща. Така се създават сигурност, комфорт, които са в основата на физическото и емоционалното израстване и възможности за учене. Това внимание и тези грижи, започващи още от раждането, позволяват на мозъка да се развива нормално, докато отсъствието им причинява отклонения от нормалното развитие на мозъка. От множество изследвания през годините знаем, че подобни положителни социални взаимоотношения изключително много насърчават оптималното развитие на човека. Когато детето преживее травма или неглижиране, лимбичната и кортикалната област на мозъка са точно толкова активни колкото средният мозък и мозъчният ствол, а детето е по-нетърпеливо, импулсивно и хиперактивно.

Тъй като лимбичната и кортикалната области на мозъка контролират различни умения като: емпатия, разрешаване на проблеми и умението за самоконтрол, това има сериозно отражение върху поведението, обучението и изобщо основните функции през целия живот на човека.

Кои са най-интересните европейски политики на отделни държави по отношение на ранното детско развитие и подкрепата на ранното детство?

Все повече държави разпознават изключителното значение на първите години от живота и разработват политики, програми, услуги за подкрепа на децата и родителите през тези години. Приемането на закони, забраняващи настаняването на новородени, малки деца, деца в предучилищна възраст и по-големи деца в институции е важна стъпка. В същото време предоставянето на услуги и подкрепа за родителите по отношение на родителството е толкова важно, защото много родители нямат информацията или уменията, за да бъдат родители.

Предоставянето на услуги и подкрепа в естествената среда (като например в дома на семейството или детски ясли, детски градини) има значение за успеха. Придобиването на нови умения там, където ще бъдат използвани има ключова роля за успешното учене и прилагането на тези умения. Друга практика е предоставянето на възможности за сформиране на родителски групи, където родителите се събират, за да си помагат взаимно физически и емоционално и да обменят опит и ресурси. Тези групи са най-успешни, когато са организирани за хора от един и същ квартал или местна общност и които имат деца на приблизително една и съща възраст.

Все по-традиционни и често срещани стават политиките по отношение осигуряване високо качество на услугите и безплатни или на достъпни цени места за учене в най-ранна възраст за бебета, малки деца и деца на предучилищна възраст. Има и стандарти за създаването им. Също така работодателите развиват подкрепящи политики, насочени към семейството, така че родителите имат възможност и гъвкаво работно време, за да се грижат за децата си, когато са болни, да доброволстват в детските градини и могат да си позволят да заведат децата си на уговорени срещив работно време без да се страхуват от негативни последствия на работното си място.

Каква е ползата за икономиката и обществото от инвестицията на средства и подкрепа в ранното детско развитие?

Има силен икономически аргумент в полза на инвестирането на публичните средства в ранните години, особено при население, където рискът е висок. Този аргумент е подготвен от икономисти и изследователи от федералния резерв на САЩ (Федералният резерв е централната банка на САЩ, върховната институция, която определя паричната политика на САЩ).

Изследователи от Федералния резерв в Минесота отчитат, че инвестициите в ранното детство водят до съотношение на разходите и ползите като при всеки 1 инвестиран долар, между 4 и 17 долара са спестяванията през живота на детето или средно възвръщаемостта е 10%. За изготвянето на този анализ са взети предвид резултатите от няколко продължителни изследвания, които проследяват и сравняват развитието на децата, ползвали услуги по ранна детска интервенция с развитието на деца, които не са, а периодът обхваща детството и зрелостта на включените в изследванията деца. Изследванията показват, че децата, които са получавали услуги по ранна детска интервенция, постигат по-добри резултати в сферата на обучението и образованието, социалната и емоционалната приспособимост, физическото здраве, както и по-добро реализиране на пазара на труда, по-високи доходи и по-малко попадания в институции и арести.

Изследователите стигат до извода, че ранната детска интервенция при децата в риск е най-добрата инвестиция, която може да се направи с публичните средства. Ефективността на услугите се измерва чрез оценка на високо качество и принципът, че колкото по-рано започне предоставянето им, толкова по-добри ще бъдат постигнатите резултати. Предоставянето на услуги на деца в риск има най-голямата обществена възвръщаемост и това е валидно както за градските, така и за по-отдалечените общности.

Какво трябва да знаят родителите и специалистите за ранното детство? Кои са онези умения, които ще направят родителите успешни и специалистите – по-добри в работата ?си с малки деца?

Както родителите, така и професионалистите трябва да са запознати с доказателствата в науката и в поведението на хората, за да бъдат мотивирани да започнат да предоставят на децата и родителите им (или на основните обгрижващи) това, от което се нуждаят още от раждането на детето. А доказателствата са ясни и убедителни. Родителите трябва да знаят колко съществена роля и колко голям принос имат те за развитието на здравето на детето.

Професионалистите трябва да предоставят информация, обучения и подкрепа на родителите, за да бъдат те успешни в грижите за децата. Не е необходимо непременно да са скъпи или времеемки – трябва да са насочени правилно, внимателно и премерено и да се базират на истински доказателства. Децата могат да учат с предмети от обичайната домашна обстановка точно толкова успешно, колкото и със скъпи играчки, а понякога и по-успешно. Те могат да усвояват нови умения и чрез ежедневните рутинни дейности, както и чрез специално разработени програми.

Важното е да се запомни, че родителите прекарват най-много време с децата си; те са тези, които познават детето най-добре; те могат да подкрепят и значително да допринесат за развитието на детето като упражняват уменията в различните области на развитие чрез рутинните дейности всеки ден; също така те могат да предоставят сигурна, предвидима и позната среда, която да проследява напредъка на детето и поведението му.

Колкото повече успеем да увеличим защитните фактори за децата и семействата и колкото повече успеем да минимизираме рисковите фактори за децата и семействата, толкова по-вероятно е детето да преуспее. Защитни фактори, които да бъдат подкрепяни и развивани при родителите: възможност за справяне с ежедневните предизвикателства и стрес от родителството, подкрепа от други членове на семейството и приятели; посрещане на основни нужди; разбиране както за развитието на детето, така и за родителството; ефективно комуникиране на чувства и положително взаимодействие. Рискови фактори, които да бъдат минимизирани, за да бъдат подкрепени родителите: бедност, недохранване, психични заболявания или увреждания на родителите, увреждане на детето, настаняване в институция, зависимости, злоупотреба с наркотични вещества; малтретиране и неглижиране на децата; грамотност и образование.

Какво, според Вас, е постигнала България в областта на ранното детско развитие и какво трябва да направи, за да няма риск за най-малките деца?

Неправителствените организации, с които работя – фондация „За Нашите Деца“ и Фондация „Карин Дом“, постигнаха удивителен напредък в развитието и предоставянето на услуги и подкрепа по ранна детска интервенция с високо качество. Тези услуги се предоставят в естествената и обичайна среда на детето и включват подкрепа на родителите, които искат да задържат детето си със специфични нужди, изоставане в развитието или съмнения за такива вкъщи и да му помогнат да пораства, да се развива и да разгръща потенциала си. Тези неправителствени организации и други като тях трябва да помогнат и да предоставят обучения и напътствия на други общности в България, за да може тези услуги в общността да бъдат достъпни за всички семейства.

Същото може да се каже и за детски ясли, форми на дневна грижа, детски градини и училища – те трябва да бъдат с високо качество, включващи и приветстващи всички деца. Не бива да се допуска децата да бъдат настанявани в институции, а да бъдат отглеждани в семейна среда, където те са обгрижвани и получават необходимата подкрепа, за да се развиват. В най-добрия вариант тази среда е биологичното им семейство, но алтернативни варианти като осиновителни и приемни семейства също трябва да бъдат налични в случай на необходимост.

Източник: в-к „Труд“

Leave a Reply

Translate »