Държавата помага на „бедните“ родители, които искат да оставят децата си, но дали те искат помощ или “пари тук, сега и на ръка”?

Във връзка със случая, показан от “Господари на ефира”, в който социална работничка “увещава” 19-годишна майка да си “остави” детето в приемно семейство, се чувствам длъжен да поясня няколко неща, свързани с основния обществен лайтмотив: защо не се дават парите на родната майка, а се дават за приемна грижа.

Първо, искам да кажа, че да станеш приемен родител, не е лесна задача. Всички обвинения в далавери между социални работници и приемни родители са фарс. Процедурата не е кратка, включва, когато се прави като хората, подробна оценка и такъв контрол, на който не подлежат нито осиновителите, нито родните семейства. Не е вярно, че приемните родители си избират децата. Децата се настаняват в приемното семейство от държавните отдели за закрила на детето. Заплатата на приемния родител е 150% от минималната работна заплата, като на семейството се дава и издръжка за детето – между 100 и 300 лв. Заплатата е напълно резонна и е редно да се дава, защото приемната грижа е професия като тази на социалните работници, психолозите в домовете, готвачките, възпитателите, лекарите и прочие и приемните родители работят 24/7 в собствения си дом. Приемната грижа е единствената алтернатива, която не позволява на изоставените деца да отидат в социален дом.

Въпреки, че аз имам диплома за социален работник, няма да работя това в държавната система, защото парите са мизерни (има-няма 600 лева, работи се денонощно по поне 50 отворени случая, при стандарт за 12, нямат компютри, една карта за градския се върти между 5 човека). В страната социален работник може да стане всеки със средно образование. Винаги съм казвал, че бедните социални работници не могат да помагат на други бедни хора.

Защо, обаче, не се предлага подкрепа на родните семейства в риск, а се дават пари на приемни родители?

Да, държавата е длъжница на родителите изобщо. Уви, оставя се усещането, че се помага само на уязвимите родители, жертва на бедността, но не и на хората, които са с нормални доходи, адаптирани в обществото, пред които има трудности. Така, например, няма безплатна психологическа помощ за родители в развод, няма достъп до безплатни логопедични или други услуги в помощ на децата с трудности в развитието. Оставя се усещането, че се дават пари в помощ само на т.нар. “бедни семейства”.

 Но да се върнем на родителите, които са в риск да изоставят децата си. Първо, не е вярно, че бедността е основна причина да се изостави дете. Реалната, смазваща причина е, че майките и бащите изоставят децата си заради липса на подкрепа – бабата и дядото на детето не искат внучето, детето е с увреждане и не намират възможност сами да се справят… Да, вярно е, че все още има акушерки в родилните отделения, които като видят “самотна” майка, и предлагат да изостави детето си. Но и това има обяснение – 45 години държавата е била най-добрия родител за изоставените деца и домовете са били “продавани” на обществото като сигурно и надеждно място, в което сирачетата получават храна, възпитание и обществена грижа.

Важно е да отбележа, че 19-годишни родилки без родители почти няма. Повечето жени, които изоставят децата си, вече са имали 1 или 2 деца, третото им е в повече, самите те са в порочния кръг на мизерията, за излизането, от която не правят много. Половината жени, които оставят децата си, са българки, другата – ромки. Почти няма изоставяния от турския етнос, например, въпреки че турците също живеят бедно. Значи е въпрос на ценности, нагласи и подкрепа. Бедността винаги е съпътстваща, но не определяща.

Държавна подкрепа все пак има.

Подслон, храна, психологическа грижа след раждането

В ситуацията, в която жена ражда детето си и няма къде да отиде, държавата предлага решение. В повечето големи общини има звена “Майка и бебе”, в които майката може да остане 6 месеца с бебето си. В това място жената получава психологическа подкрепа, емоционална подкрепа, учи се как да се грижи за детето си, получава безплатна храна, подслон, дрехи, памперси и каквото и е нужно, за да се грижи за детето си. Майката може да остане в звеното “Майка и бебе” до 1 година, като в това време се търси възможност за настаняване при близки и роднини и се работи за това жената да получи, при възможност, общинско жилище или да отиде някъде на сигурно. Държавните социални работници нямат апартаменти, в които да настанят всяка родилка с бебето, а повечето общини нямат апартаменти, които предоставят току-така. Проблемът е системен за настаняването на самотни родилки с децата им и затова съществуват центровете “Майка и бебе”.

Настаняване на бебето и майката при близки и роднини, за които държавата плаща помощи

При всички случаи, при заявено желание за изоставяне на детето или риск за това, социален работник започва да проучва възможностите пред майката да остане с детето си. Първо се търсят близки и роднини на майката – баби, дядовци, съседи, приятели. Търси се някой, който социалния работник да проучи, и да предприеме мярка за закрила на бебето “настаняване при близки и роднини”. Обикновено в семейството на близките и роднините отива и майката, като държавата плаща помощи на семейството на близките и роднините в размер на близо 300 лева. Така детето не отива в дом, живее при близките си, а майката, ако е там, получава подкрепа, докато търси алтернативи за себе си и детето си.

Настаняване в приемна грижа

Ако не се намерят близки и роднини и майката, които да поемат грижата за нея и бебето, може да се пристъпи към настаняване в приемно семейство. Винаги, абсолютно винаги, се иска съгласието на майката за това, а според правилата, майката трябва да подпише декларация за това. Приемните родители се грижат за детето, докато майката се справи със своята трудност или някои от близките не размислят да вземат детето. През целия престой на детето в приемно семейство майката има пълното право да вижда детето си. Тя може да го взима за определен период, а контактът е непрекъснат, точно с тази цел – детето да познава майка си и да има емоционална връзка с нея. Докато детето е в приемна грижа, майката може да се регистрира като трайно безработна, да премине през обучения за преквалификация, да започне работа. Когато си стъпи на краката, няма никакви пречки детето да се върне у дома.

Връщане на децата в семейството

Когато майката си стъпи на краката и си вземе детето обратно, има право на месечни социални помощи, които да и помогнат да се справи. Освен помощите, регламентирани в Закона за семейни помощи за деца, държавата може и често плаща таксите за детска градина, отпуска еднократни помощи и прочие.

19-годишната Йоана и нейното бебе, използвани от “Господари на ефира”

По случая, показан в “Господари на ефира” е ясно, че поради липса на подкрепа от роднини и близки, със заповед на директора на социалната служба, майката е настанена в социална услуга още по време на бременността, където тя е получавала подкрепа както от специалистите на  услугата, така и от отдел „Закрила на детето“. Целта на социалната работа е била единствено предоставяне на защитена и сигурна среда за майката и детето, както и  формирането на родителски умения. След раждането на детето през месец октомври 2017 г.,  на мултидисциплинарна среща, проведена с участието на всички ангажирани по случая специалисти, като възможна мярка за закрила е обсъждана и възможността за настаняване на майката и детето в друга социална услуга или, при необходимост, настаняване на детето в приемно семейство до отпадане на рисковите за него обстоятелства, но единствено след изразено съгласие от страна на майката. Впоследствие, през месец януари 2018 г., семейство на близки е декларирало подходящи условия, възможности и желание да приемат  майката и детето за оказване на необходимата подкрепа. Незабавно от страна на съответната дирекция „Социално подпомагане“ е извършено социално проучване, от което е установено, че са налице благоприятни условия за отглеждане на детето. След изразено съгласие от нейна страна, майката, заедно с детето, вече живее при това семейство.

Аз лично смятам, че на родните семейства не бива и не трябва да се дават пари, ако са в бедност и пред тях има опасност да се разделят с децата си. Опитът ми показва, че въпреки материалната помощ, нищо не може да замени мизерията, наслоявана от поколение на поколение. Майките, които си изоставят децата, в повечето случаи са със заучена безпомощност и за които децата не са ценност, уви. Но те имат право да са майки. Един социален работник, колкото и да е добър, не може да се подпише под това, че  бъдеще детето няма да бъде изоставено. Защото парите наготово не решават въпроса, а дават привидно спокойствие. И практиката го показва – масово родни семейства, въпреки инвестираната подкрепа, изоставят децата си.

Има и друга възможност – във Великобритания, например, майки с техните бебета, могат да останат в приемно семейство, докато си стъпят на краката. У нас опитахме това с 14-годишно момиче и нейното бебе, но девойката, като навърши 18, изостави детето си. Сега то е в приемно семейство, а майката “работи” извън страната.

Тъжното е, че децата в приемни семейства не са жертви на бедността. Те са жертви на родителите си, на това, че децата не са ценност и на насилие. Пример е любимият ми случай с Даниела в Сливен, на която държавата върна децата. Там едни адвокати спечелиха престиж и убедиха съда, че Даниела е добра майка. Истината е, че преди децата да отидат в приемна грижа, държавата настани жената в звено “Майка и бебе”, даде пари на лелята и бабата да гледат внучетата, после майката се скара с тях и се подписа да отидат в приемно семейство. Общината намери жилище и работа на Даниела, но тя напусна, не си плащаше и наема. Накрая роди четвърто дете от мъж, чиито две деца са под държавна закрила. Но законът не забранява възпроизводството.

Всичко това не променя факта, че държавата е длъжник на родителите. Изобщо. Защото и приемните родители са родители, които сами са отгледали децата си. И са им дали детство. Но дали родните семейства искат помощ или пари тук, сега и на ръка?

Вашият коментар

Translate »