14.02.2015

За мен

Професионална автобиография

Александър Миланов е клиничен социален работник. До февруари 2018 г. управлява Центъра за немедицинска грижа в „Аджибадем Сити Клиник“ УМБАЛ, където в екип с клиничен психолог предоставя практическа помощ на пациенти с онкологични заболявания, техните близки, лекари и медицински сестри, работещи с пациенти. Александър има опит като водещ на групи за подкрепа на пациенти, на близки на пациенти, както и на групи, използващи Балинтов подход, насочени към лекари и медицински работници. Работил е пряко с деца и техните родители, с приемни родители и кандидати за осиновители, като е извършвал и редица обучения, свързани със системата за закрила на детето.

В професионалните му интереси е системната социална работа с деца и семейства и управлението на случаи на деца, обект на насилие, неглижиране и злоупотреба, включително сексуална. Има опит в управлението на застъпнически проекти и маркетинга на социални каузи. Работил е като маркетинг мениджър в голяма детска неправителствена организация, консултирал е и УНИЦЕФ.

Притежава квалификация и опит като водещ одитор по корпоративна социална отговорност.

Известни факти за мен:шо

  • Роден съм през 80-те.
  • Имам 6 години опит като репортер, редактор, програмен редактор в радиата НЕТ, Инфорадио и БНР.
  • Специалист съм по нестопански маркетинг и набиране на средства за неправителствени организации.
  • Водещ одитор съм по социален одит и корпоративна социална отговорност.
  • Експерт съм по връзки с обществеността.
  • Автор съм на книгата “Детство без сълзи”.

Любими цитати:

„И приказките, и песните, и мечтите са все за това – да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек“. (Косачи, Елин Пелин)

„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“ (Железният светилник, Димитър Талев)

***

detstvoКнигата ми „Детство без сълзи

разказва историята на Ангел, който след смъртта на майка си, попада в дом за изоставени бебета. По време на престоя си в дома за бебета, а след това и в дома за пораснали деца, Ангел се среща с различни деца и преживява техните истории.

Втората част на книгата представя историите на приемни родители, които поправят детството. Това са документални разкази за промяната и силата на обичта, която понякога частично поправя щетите. Но винаги дава увереност, че въпреки трудностите, изоставеното дете не е само.

Третата част на „Детство без сълзи“ представя тъжни, емоционални и искрени разкази на момчета и момичета, които прекарват част от живота си в поправителни училища. От историите ясно личи, че децата са виновни без вина и че някой друг преди тях е объркал своя ход.

Историите в книгата „Детство без сълзи“ са истински. Зад тях стоят реални, вече пораснали хора, за които разговорът за изоставянето и раздялата са трудни. Но точно тези разговори могат да променят отношението на обществото.

„Детство без сълзи“ е книга, която прави опит да промени отношението към изоставените деца и да даде малка надежда, че само обичта и посвещаването могат да поправят детството.

„Детство без сълзи“ помага на деца, които живеят в приемни семейства.

Leave a Reply

Translate »