Кофата с ледена вода или за дефицита на мъжество

Дефицитът на мъжество, доблест и искреност е инкубаторът за създаването и развиването на кифленската мафия у нас.

Евтиният популизъм, с който ни заливат политиците, смелите обещания на хората, на които доскоро вярвахме, включването в зрелища, дори вече без хляба, ни направиха емоционални инвалиди. Вече не е трудно да се залееш с кофа ледена вода, както го правят богатите и красивите. Трудно е да разбереш, че аутизъм и алтруизъм са различни неща. Че генетичното заболяване и драмата в Мизия нямат нищо общо. Кубчетата лед, които заливат омърсените тела на политици и общественици, няма да замразят обидата и гнева, който предизвикват във вече безразличния българин.

Да се полееш с кофа ледена вода е повече от лесно. Просто изтръпваш. Но ние, като нация, отдавна сме претръпнали. Претръпнахме пред авторитетите, претръпнахме пред родителите си, не ни интересуват децата ни. Оставили сме на пътя и на произвола на съдбата онова, което ни правеше нация – солидарността и грижата за другия. Правим добро все повече по задължение, по навик. Само, когато около нас има камери или политици, които да ни забележат и да ни издигнат в измислената житейска йерархия. Вече дори не плачем искрено, когато виждаме болката по телевизията. Защо да плачем – тоя, дето го боли, пак ще го боли.

Лесно е да се залеем с кофа ледена вода. Трудно е да извадим пари от джоба си или поне да запомним защо е тоя лед по тялото ни. Ледената вода стяга клетките, мобилизира мозъка, дава стратегии на тялото за справяне с предизвикателството. Но отминава. Миг, в който изтрезняваш от илюзията, в която си се забил. А после се наслаждаваш на великото си произведение във фейсбук. Колкото повече лайкове, толкова повече се превръщаш пак в оня, дето си бил преди кофата ледена вода. Никакво значение нямат хората с генетичното заболяване, нито алтруистите, нито хората от Мизия. Единствено и само ти имаш значение и твоя акт на геройство.

Бях позабравил какво е да имаш смислени хора около себе си. Телевизията много замърсява мозъка. Това, дето се говори, обижда, разсмива, обърква. Е, не разбрах снощи какво казаха в новините. Оказа се, че не ми пука особено. Май не казаха нищо за някой, който се е полял с кофа ледена вода. И нужно ли е да се казва – та самото медийно съдържание залива с гнус. Горко на онези, на които ни плащат да четем вестници и да гледаме телевизия.

Идете в гората. Срещнете хора, за които си струва да мислите. Прегръщайте. Дарете пари. Не се поливайте с кофа с ледена вода, без да знаете защо. И когато го направите, пак дарете пари. Хората нямат нужда от геройството и позьорството ви, а от подкрепа. Ако не можете, не се правете на храбреци. Иначе подхранвате кифленската мафия у нас. А на мен ми дотегна да живея в кифленска държава.

Искам си свестните хора. И свестната държава.

Вашият коментар

Translate »