Няколко примера за невярно представяне на промените в Закона за закрила на детето и Семейния кодекс (извършени със Закона за социалните услуги)

 

СЕГАШНА НОРМАТИВНА УРЕДБА

 

 

ПРОМЕНИ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Член 25:

Основания за настаняване извън семейството

Чл. 25. (1) Може да бъде настанено извън семейството дете:

1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;

2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;

3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;

4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.;

6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

(2) Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

 

НЯМА ПРОМЯНА.

 

Разпоредбата на чл. 25 в настоящата й редакция действа още от 2009 г.

Посочените в нея основания за настаняване извън семейството не са разширявани с последните промени.

 

Член 26, ал. 1:

Чл. 26. (1) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

 

* В болд са променените думи.

 

Разпоредбата на чл. 26 в тази редакция действа още от 2006 г.

 

 

 

Чл. 26. (1) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

 

* В болд са променените думи.

 

В текста няма нов смисъл и ново съдържание.

Промяната е свързана единствено с въведената със Закона за социалните услуги промяна в терминологията в областта на социалните услуги, която налага премахването на специализираните институции като форма на грижа за деца.

Член 27, ал. 1:

Чл. 27. (1) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

 

* В болд са променените думи.

 

Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 действа още от 2006 г.

 

 

Чл. 27. (1) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

 

* В болд са променените думи.

 

В текста няма нов смисъл и ново съдържание.

Промяната е свързана единствено с въведената със Закона за социалните услуги промяна в терминологията в областта на социалните услуги, която налага премахването на специализираните институции като форма на грижа за деца.

Член 31:

Чл. 31. (2) Приемното семейство може да бъде и професионално.

Професионалната приемна грижа е въведена през 2007 г.

Чл. 31. (4) Приемното семейство може да бъде и професионално, като в този случай то трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане на деца, придобита по реда на наредбата по ал. 6, и да сключи договор с доставчик на социална услуга „приемна грижа“.

 

* В болд са променените думи.

 

 

 

 

 

Чл. 31. (4) Приемното семейство може да бъде и професионално, като в този случай то трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане на деца, придобита по реда на наредбата по ал. 6, и да сключи договор с общината, лицензиран доставчик на социални услуги по чл. 34а или дирекция „Социално подпомагане“.

 

* В болд са променените думи.

 

Няма промяна в смисъла на досега действащата разпоредба. Промяната е чисто терминологична и е свързана с отпадането на понятието „доставчик на социална услуга „приемна грижа“.

СЕМЕЕН КОДЕКС

Член 93, ал. 2 и ал. 3:

Чл. 93. (2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето.

(3) Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато на детето е предоставена социална услуга – резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.

 

* В болд са променените думи.

Сегашните основания за допускане на осиновяване без съгласие на родителя са въведени в Семейния кодекс още през 2009 г.

Допускане на осиновяване без съгласие на родител съществува още от 1985 г.

 

 

Чл. 93. (2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето.

(3) Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.

 

* В болд са променените думи.

 

Няма промяна в смисъла на досега действащите разпоредби. Промяната е терминологична и е свързана със закриването на специализираните институции за деца и премахването им като форма на грижа за деца, както и премахването на понятието социална услуга в общността – резидентен тип.

Приетите законодателни промени са насочени изцяло към подкрепа на децата, техните родители и хората, които се нуждаят от нея. Подобрените разпоредби целят по-ефективна работа на социалните работници, за да може децата да останат в своите семейства или ако са разделени,  да се върнат да живеят при своите майки и бащи.

Новите законодателни текстове имат за цел да реформират системата на социалните услуги, за да може те да отговарят по-добре на потребностите на хората, да са по-достъпни и да се повиши тяхното качество. Промените имат за цел да отразят затварянето на всички домове за деца и подобряват координацията при закрилата на децата, тъй като тя не е отговорност само на социалните работници. Повечето от измененията в Закона за закрила на детето са терминологични и произтичат от промяната в дефинирането на социалните услуги. С тях не се въвеждат  чужди модели и идеология.

В действащите от 2006 г. текстове, които регламентират основанията за настаняване на дете извън семейството, няма промяна. Както досега, така и след 1 януари 2020 г., подобна временна мярка за закрила ще може да бъде предприета единствено с решение на съда, при това само в много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик). Социалните работници и полицията извеждат деца от семействата им само ако животът и здравето на детето са застрашени.

Последните промени в Закона за закрила на детето не променят действащите от повече от 13 години разпоредби, а само  премахват възможността за настаняване в специализирани институции, тъй като до 2021 г. всички домове за деца, лишени от родителска грижа и домове за медико-социални грижи за деца ще бъдат закрити.

Хората, които помагат на децата в риск или сигнализират за дете в рискова ситуация, което се нуждае от закрила, не са доносници. От 2003 г. в Закона за закрила на детето е регламентирано, че човек, на който стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжен незабавно да уведоми компетентните органи. Същото задължение има и всеки, на който това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна. Това задължение съществува от 16 г. и не е въведено с последните промени в закона, нито ще се промени след 1 януари 2020 г.

Сигналите обаче не са достатъчни за прилагане на мерки за закрила, а се проверят за тяхната достоверност и основателност. Затова в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето още от 2006 г. е записано, че „анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете“.

Разпоредбата на чл. 36г от Закона за закрила на детето цели единствено да се регламентира и подобри междусекторния подход и сътрудничество при случаи на насилие над деца, както и да осигури стабилитет при прилагането на Координационния механизъм при насилие, който действа от 2010 г. В нея са отразени основните дейности, разписани в Споразумението за сътрудничество и координиране на органите по закрила на детето при случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. В тях също не се предвиждат нови правомощия на органите за закрила, които да влизат в сила от 1 януари 2020 г.

Източник: Министерство на труда ш социалната политика

Вашият коментар

Translate »