Психолозите НЕ правят така… (като в “Истински истории” по бТВ)

Предаването “Истински истории” с Ани Владимирова вреди на науката, на помагащите специалисти и на хората, които търсят психологическа помощ

Започва пореден епизод на предаването “Истински истории” по бТВ, което се съревновава с предаването “Нов дом” по Нова телевизия. Предпочитам Драго и имотното реалити. По-искрено е.

“Истински истории” по бТВ дава на своите зрители качествена картинка, поредицата е снимана добре. Хората, които “играят” ролите, също са подбрани добре. Дотук свършват добрите неща, които могат да се кажат за този телевизионен формат. За разлика от “Съдби на кръстопът”, “Истински истории” разчита на заявил се като професионалист – психолог с голям опит. Ани Владимирова е познат “ТВ психопрофайлър” – коментира много пъти поведението на “звездите” в Биг брадър, както и в някои реалити формати. Визията й е особено впечатляваща – демонстрира умерена строгост, стил. Старае се да е особено автентична в поведението си във възстановките. Прави впечатление, че си записва по време на сесии. Извън изтърканите, трудни за преживяване мудни диалози и видимо аматьорската игра, Ани Владимирова демонстрира сила и присъствие, а убедителността й създава усещането за сигурност.

Обаче…

“Истински истории” вреди на науката, на психологическото консултиране и на мотивацията за подкрепа, която търсят хората, попаднали в трудна ситуация. Това предаване поставя психолозите и социалните работници в много уязвимо положение, защото посланието, което отправя, е много противоречиво и невярно – проблемите се решават с лекота, а психологът е човекът, който ще Ви избави от емоционалните мъки, като заеме много активна позиция и направо реши драмите Ви.

Още по-страховита опасност е усещането за загуба на конфиденциалност, тайна или анонимност, която ние, помагащите специалисти, обещаваме на хората, на които помагаме. За да дойдат и да потърсят помощта ни, нашите клиенти (така се наричат в психологията и социалната работа търсещите помощ, да не се бърка с клиенти в продажбите и бизнеса), значи не могат или не виждат смисъл в това да споделят с друг. У тях съществува страх, разочарование, тъга, вероятно и притеснение да бъдат автентични с хората около тях. Срещата с психолог предполага най-вече сваляне на определени бариери и преодоляване на защити, които често затрудняват социалната адаптация или променят функционирането на нашите клиенти. Пълното разкриване не може да се случи без наличието на доверителна връзка, която се изгражда във времето, но понякога се разрушава с една дума, жест или определено поведение.

Във връзката с психолога, която е процес, са важни всички детайли – закъснява ли психологът за сесията, помни ли детайли от разговорите, демонстрира ли автентичност, дори ръкуването е важно.

Ние, помагащите специалисти, понякога чуваме най-трудните и тежки признания, ужасни истини, дълго пазена болка или пък садистична радост от хората, които подкрепяме. Но каквото и да чуем, някак не ни е позволено да даваме готови рецепти, да даваме съвети или да тласкаме хората към нашата представа за нещата. Макар и да сме помагащи специалисти, ние не можем да натоварим клиентите си с нашите решения, защото те са наши. Решенията идват с времето, тяхната осъзнатост – също. Даването на съвети е приятелска функция, не професионална, особено в чувствителна област, каквато са емоциите и преживяванията на хората. Ние не сме господари на чувствата на другите и няма как да понесем отговорността, ако, като професионалисти, сме дали “грешен” съвет.

И още нещо – не става с две или три срещи при психолога. Понякога не става и с 10. Понякога изобщо не става. Помагащите специалисти не сме факири, които със силата на професионализма си решават проблеми от воле. Да се знае, че ние подпомагаме търсенето на решения и насърчаваме действията, които могат да променят ситуацията на нашите клиенти, но никога не бързаме преди тях да говорим за алтернативите. Вярно е и, че не с всеки помагащ специалист се случва връзка. Понякога за доверието трябва много време.

Затова… не гледайте “Истински истории”, поне не това с психолога Ани Владимирова, защото това не е начинът. Не е и телевизия. Това насърчава емоционалния ексхибиционизъм, но не помага. Напротив – уврежда.

И накрая – всеки може да завърши психология във ВУЗ, но не всеки е психолог. Когато срещнете съчетанието от “психолог” с “ясновидец”, “житейски консултант”, “хипнотерапевт”, “експерт по дишане” и прочие езотерични практики – БЯГАЙТЕ! Също така бягайте, когато видите обява за психологическа консултация на половин цена в сайт за колективно пазаруване.

Защото помагащите специалисти не правим така.

ВАЖНО! Позицията е лична и по никакъв начин не трябва да бъде обвързвана с моята месторабота или с професионалните организации, в които членувам.

Ако се нуждаете от психологическа подкрепа:


КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ

1. Психотерапевтите имат задължението да запазват в тайна информацията получена от клиентите си в хода на работата с тях.

2. Те споделят подобна информация с други лица само със съгласието на клиента или на друг законен негов представител.

3. Изключение от това правило може да се направи само в тези случаи, ако чрез това се нанася вреда на клиента или съществува явна опасност за клиента или други хора. В тези случаи информацията трябва да бъде предадена само на тези, които могат да предприемат адекватни действия в дадената ситуация.

4. За осигуряване на конфиденциалност във връзка с психологическите и психотерапевтичните изследвания и интервенции, психолозите и психотерапевтите са длъжни да се погрижат за специална договореност с лицата, ползващи техните услуги.

5. В договореността трябва да се уточни начинът за гарантиране на конфиденциалността: кой ще има достъп до тези материали и колко дълго те ще се съхраняват.(Това се отнася също така за материал, въведен в компютър).

6. В случаи на запис върху магнитна или видеолента, фотографиране или заснемане на филм съгласието на клиента (участник в група и др. подобни) е задължително.

6.1. За демонстрация, прослушване или друго използване на материала е необходимо допълнително писмено разрешение, от което да е ясно, къде, кога, пред кого и в каква форма може да бъде използван съответния материал.

6.2. Тук се изисква да се включи също така информация за това, колко време може да се пази този материал.

7. Ако клиент или участник в група не потвърди съгласието си, материалът незабавно се унищожава.

8. В случай на необходимост психотерапевтите информират възложителите и клиентите за правилата и изискванията за спазване на конфиденциалност според настоящия Етичен кодекс.

 

5 коментара за “Психолозите НЕ правят така… (като в “Истински истории” по бТВ)

  • По никакъв начин не съм съгласна с публичните изяви на психолози и психотерапевти по повод на спекулации от рода на истински истории, биг брадър – нарочно правописът е нарушен тъй като смятам, че подобни предавания унижават личността и нейното достойнство. Но това е друга тема. Нека Ани Владимирова да се поучи от Франсоаз Долто, която според моя информаци е и първата, включваща се в медия в помощ на нуждаещи се. Това става за първи път във Франция през далечната 1967 г. по радио Франс. Тя обсъжда и отговаря на родители, пишещи до нея. Това са реални ситуации и проблеми, а не плод на непосветени в човешката психология „сценарисчета“, които в желанието си да бъдат оригинални, дори не съумяват да сътворят реална житейска история. Нека не им пригласяме в името на славата ни. Понякога славата може да бъде и лоша. Нека не си правим тази „услуга“.

  • Г-н Миланов,гледате и не виждате!
    Мисля,че грешно тълкувате предаването или се чувствате недооценен!Не съм защитник на Ани Владимирова,но предаването е качествено и съм 100% сигурна,че е накарало много хора в безизходица да потърся помощ при психолог.
    Ясно е че няма как за 40 мин. да разгърнат един дълбок проблем и да стане чудо.Те дават насоки и съвети и се държат като по време на среща с психолог извън предаването.
    Предаването е от полза,защото популяризира психологичните консултации и кара много хора да се замислят,да видят своите реални проблеми ,изиграни от актьори,Най-вероятно голяма част от гледащите са намерили утеха,че и други хора имат същия проблем,че не са сами в страданието си и че има надежда,светлина в тунела и още една гледна точка.
    Г-н Миланов,помислете и гледайте отново.Сигурна съм,че ще Ви потърсят за помощ ,след като са гледали някое от предаванията!
    Успех и не пренебрегвайте предаването!
    Надежда А.

  • Съгласна съм с Вас, г-н Миланов. Много коректно сте описали „негативите“, до които може да доведе (или вече е довел) подобен формат на комерсиализиране на психологическата помощ.
    Все пак светът не е черно-бял, както и зрителите не са задължително толкова наивни. Смятам че позитъвът е в популяризиране на психологическта помощ. Добре знаете всеобщия мит, че при психолога (който често се бърка с психиатър) ходят само „луди“. Този формат поне това опровергава.
    С поздрав!

  • Защо мислите, че Ани Владимирова не е взела съгласието на клиентите си ? Освен това изрично е казано, че истинските имена са запазени в тайна. Моята преценка за филмите е, че не са на достатъчно професионално ниво, ако трябва да гледаме игрални, а не документални филми, въпреки че не могат да бъдат и последното.

Вашият коментар

Translate »