Роден синдром: Печелим от сираците, губи обществото

Жителите на радомирското село Дрен скачат срещу преместването на децата от SOS къщичките в селото, защото остават без работа

Чудесна идея на SOS Детски селища в България извади на показ печалбарския нюх на хората от радомирското село Дрен. В къщичките, построени преди повече от 15 години, живеят изоставени от родителите си деца. Селището е построено от жертвоготовни българи, които са видели това в чужбина и са го пренесли в България, за да има по-добра алтернатива от сиропиталищата за ничиите деца. Цялото общество вижда в тази идея чудесно решение на проблема с изоставените хлапета.

Но покрай състраданието и успокоението, с което заспиваме, защото децата са добре, пропуснахме печалбарския нюх на региона и приноса за местната икономика от сирачетата. Време беше печалбарството да зачеркне доброто за децата, като на тезгяха се сложат бакалските сметки. От които селото, общината и местните губят. Наскоро стана ясно, че ще преместят 50-те деца и техните приемни родители от малките къщички в с. Дрен, в Перник и София.

Ако въпросът е дали това е правилно – да, това се прави и в Европа, която ние приемаме за пътеводна светлина. Затворените общности за деца, колкото и да са лъскави и удобни, трябва да се затварят, а децата да живеят в приемни семейства, редом с останалите деца.

Къде е проблемът? Нали за доброто на децата го правим?

Проблемът е в печалбарския ни нюх и желанието ни да минем по-тънко. Ние, като общество, се радваме на успехите на сирачетата от SOS Детското селище в Дрен, щастливи сме от семейния уют и сплотеността, които виждаме, когато отидем там. Но забравяме, че местната икономика се крепи на селището и на децата в него. След преместването на малчуганите, училището ще загуби 50 деца.

Справка показва, че в училището в селото учат 127 деца, за които държавата отпуска 193 200 лева. След преместването на децата в София и Перник, в училището ще останат 77 ученици, което е на ръба на рентабилността, както за държавата, така и за общината. От оставащите 70 деца, 20 също са сирачета и живеят в центровете за настаняване от семеен тип в селото. Само 10 от оставащите 50 деца са от селото, а останалите са приходящи.

За местните не е тайна, че повечето от приходящите са мъртви души и се водят само на хартия. Намаляването почти на половина на учениците след преместването на SOS-децата, ще доведе до съкращение на учители, служители от администрацията и поддръжката на школото. Изведнъж рязко ще поскъпне издръжката на сградата и отоплението. Покрай намаляването на учениците ще загубят и доставчиците на продукти и храна, различните фирми, които се грижат за ремонтните дейности и др. Ще загубят и родителите и другите ученици, защото школото ще е на ръба на закриването, няма да е далеч времето, когато дренските деца ще ходят да учат в Радомир.

От преместването на децата от SOS Детското селище от Дрен в София и Перник ще загуби личният лекар на селото, за когото до момента децата са били източник на лесни пари. Нека не се лъжем – когато един лекар знае, че децата са на сигурно, нахранени, облечени и винаги има пари за лекарствата им, особено когато живеят на едно място – медицинската грижа е лесна. Пада и приходът в банковата му сметка. Ако лекарят си е направил сметката и работи в комбина с местната поликлиника, като праща децата там за всякакви изследвания, губи и процент от направленията. Губи пари и от фармацевтичния бизнес, който го „стимулира“ да изписва правилните педиатрични лекарства. От преместването губят магазините в селото, защото селището дава работа на много семейства. Когато тези хора останат без препитание, ще намалеят приходите в семейния бюджет, а от там – и потреблението.

От скоро тръгна една война срещу приемните родители. Журналисти, които търсят сензацията, установиха, че в хасковското село Динево, живеят 17 ромки, които се грижат за деца срещу заплата, като приемни родители. Обективите не показаха плачещите при мисълта за раздялата с децата приемни майки, никой не ги попита колко трудно се става приемен родител, как е трябвало да отговорят на толкова много изисквания…

Лесно е да се нападат хора, които са готови да поемат агресията на биологичните родители, несправедливостта на училището, завистта на съседите, страха на децата, лошото отношение на социалните работници, които често са чиновници, а не подкрепящи. Трудно е да влезеш в обувките на приемните родители, дори и роми, и да видиш, че срещу 600-те лева заплата и месечна издръжка за децата, крайният резултат е съвсем различен – и за обществото, и за децата, и за държавата. Приемната грижа пести на държавата много пари за поддръжката на домовете за сираци и много щети за обществото.

Лесно беше да се хвърли камък по приемните родители от Динево. Но камъни по хората от Дрен никой няма да хвърли. Защото бедните подкрепят бедните, стига да не са цигани. По-нормално е да застанем на страната на хората от Дрен, защото те ще загубят работа и препитание. За тях оцеляването е приоритет, а сирачетата се превръщат в поминък. И това се случва под одобрителния поглед на обществото. Рано или късно от играта със съдбите на сираците се губи. Високата цена днес ще платят хората от Дрен, но съвсем скоро ще загубим всички. Докато не се замислим кое е най-доброто за децата и за държавата в дългосрочен план, докато гледаме само как да оцелеем, няма да сме загрижена и обичаща децата нация.

Ще си останем печалбари.

Вашият коментар

Translate »