Сляп сирак в българско сиропиталище

Това е едно от 7 000 деца в социален дом. Името му е Митко, но го знаят много малко хора.

Когато се е родил, майка му го е зарязала. И животът му започнал в българските домове.

Аз се запознах с Митко днес. А можеше никога да не го видя.

Запознах се на детския празник, който Пощенска банка организира. В почистването на езерото се включиха и момчета и момичета от социалните домове за големи в София.

Митко не вижда. Доведе го малко момченце от дома и го остави. Възпитателката от дома го накара да седне на едно място, защото трябваше да се погрижи за останалите 15 деца.

И Митко седна. Изпълнителен е, слуша.

Наведох се към него и го поканих с мен. Да се разходим и да пеем. И да танцуваме.

Той е сляп. Сляп в социален дом. Сам. Да си в дом и да си сляп е убийствено. Домът за сираци е конкурентно място – там всяко дете се бори за себе си. Сам переш дрехите си, сам се храниш, сам слагаш тухла в живота си и градиш. Или рушиш. Домът за сираци те прави независим. Мъчно ми е само като си представя Митко как сам се оправя с живота си в това място.

Митко днес беше по джапанки. Облечен беше нескопосано. Видно е, че никой не се е погрижил той да дойде на партито за децата с малко достойнство. А може би това са му най-хубавите дрехи? През рамото си беше преметнал малка чантичка. В нея беше събрал цялото си имущество – ключодържател с мече, две метални левчета, снимка с учителката му.

През двата часа детски празник Митко ми говореше на „Вие“. Момчето е в пети клас на училището за слепи „Луи Брайл“. И е много умен и интелигентен. Днес за първи път игра със виждащи деца, с моя помощ. После спечели бонбон и балон. И им се радва истински. Помоли ме да му опиша опаковката на бонбона и балона.

Поиска да го заведа до езерото, „за да го види“. Когато му разказах, че е голямо и дълбоко и когато пипна водата, каза „Наистина е дълбоко, Сашо“. А после отидохме да танцува на сцената. С останалите деца. Запозна се с Шанел. И поиска да разбере как изглежда. Изяде една ябълка, като от мен научи как изглежда ябълката. И за разлика от останалите деца не се нахвърли на храната. Изяде сандвича си с достойнство. Не поиска нищо повече, „за да има за останалите“.

Накрая получи подарък – топка. Шарена, красива топка. След като научи как изглежда, ме помоли да го науча как да си играе сам с нея, защото другите деца от дома няма да си играят с един сляп.

На тръгване ми благодари. Отново на „Вие“.

…Иначе и някъде в страната има слепи деца. Но най-много са сираците, които са сами. В душата им има повече тъга и самота, отколкото във всеки сериал, който гледаме.

1 коментар за “Сляп сирак в българско сиропиталище

Вашият коментар

Translate »