29.07.2016

„Детство без сълзи“

Кdetstvo_2нигата „Детство без сълзи“ разказва историята на изоставения Ангел, който след смъртта на майка си, попада в дом за изоставени бебета. По време на престоя си в дома за бебета, а след това и в дома за пораснали деца, Ангел се среща с различни деца и преживява техните истории. Ангел се среща с разсиновено дете, с дете, което е спасено от жестокостта на родителите си, с момче, което умира от уврежданията и неглижирането в дома. Един от любимите приятели на Ангел е жълтото патенце, което се намира на една от детските блузки. Ангел говори с това патенце, разказва му историята си, усмихва му се вечер, преди заспиване, когато му дават транквилантите, за да спи непробудно.

В живота на Ангел преминават различни хора със своите различни емоции. За момченцето е трудно да разбере защо има ограда край дома, зад която той никога не е излизал, защо има четири Коледи, а в деня на Коледа няма празничност и обич. Лелките, които се грижат за него, успешно са сложили маските на непукисти.

През нощите Ангел е сам, тъжен и нещастен. И спира да плаче, защото ясно съзнава, че няма смисъл.

detstvo_7Втората част на книгата представя историите на приемни родители, които поправят детството. Това са документални разкази за промяната и силата на обичта, която понякога частично поправя щетите. Но винаги дава увереност, че въпреки трудностите, изоставеното дете не е само.

Третата част на „Детство без сълзи“ представя тъжни, емоционални и искрени разкази на момчета и момичета, които прекарват част от живота си в поправителни училища. От историите ясно личи, че децата са виновни без вина и че някой друг преди тях е объркал своя ход.

detstvo_6Книгата „Детство без сълзи“ завършва с разказ, отново по действителен случай, за нехуманното и трагично преживяване на едно семейство, което на Великден се оказва само, на стълбищната площадка, а децата в семейството за минути губят майка си. Разказ за смазващата самота и липсата на грижа и отношение, когато те са най-нужни.

Историите в книгата „Детство без сълзи“ са истински. Зад тях стоят реални, вече пораснали хора, за които разговорът за изоставянето и раздялата са трудни. Но точно тези разговори могат да променят отношението на обществото.

„Детство без сълзи“ е книга, която прави опит да промени отношението към изоставените деца и да даде малка надежда, че само обичта и посвещаването могат да поправят детството.

Translate »