Професионална автобиография
Аз се казвам Александър Миланов и съм клиничен социален работник. Работя в Центъра по клинична психология, психосоматика и психоонкология в „Аджибадем Сити Клиник“ УМБАЛ, където в екип с клинични психолози и пациентски консултанти предоставям практическа помощ на пациенти с онкологични заболявания, техните близки, лекари и медицински сестри, работещи с пациенти. Имам опит като водещ на групи за подкрепа на пациенти, на близки на пациенти. Работил съм пряко с деца и техните родители, с приемни родители и кандидати за осиновители.
В професионалните ми интереси е системната социална работа с деца и семейства и управлението на случаи на деца, обект на насилие, неглижиране и злоупотреба. Имам опит в управлението на застъпнически проекти и маркетинга на социални каузи. Работил съм като маркетинг мениджър в голяма детска неправителствена организация, консултирал съм и УНИЦЕФ.
Притежавам квалификация и опит като водещ одитор по корпоративна социална отговорност.
Завършил съм Софийския университет „Св. Климент Охридски“, откъдето имам бакалавърска степен по социални дейности и магистратура по управление на човешките ресурси. Завършил съм и магистратура в Нов Български университет в специалността „Психосоциални интервенции в социалната работа с деца и семейства“.
Любими цитати:
„И приказките, и песните, и мечтите са все за това – да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек“. (Косачи, Елин Пелин)
„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“ (Железният светилник, Димитър Талев)
***
Книгата ми „Детство без сълзи„
разказва историята на Ангел, който след смъртта на майка си, попада в дом за изоставени бебета. По време на престоя си в дома за бебета, а след това и в дома за пораснали деца, Ангел се среща с различни деца и преживява техните истории.
Втората част на книгата представя историите на приемни родители, които поправят детството. Това са документални разкази за промяната и силата на обичта, която понякога частично поправя щетите. Но винаги дава увереност, че въпреки трудностите, изоставеното дете не е само.
Третата част на „Детство без сълзи“ представя тъжни, емоционални и искрени разкази на момчета и момичета, които прекарват част от живота си в поправителни училища. От историите ясно личи, че децата са виновни без вина и че някой друг преди тях е объркал своя ход.
Историите в книгата „Детство без сълзи“ са истински. Зад тях стоят реални, вече пораснали хора, за които разговорът за изоставянето и раздялата са трудни. Но точно тези разговори могат да променят отношението на обществото.
„Детство без сълзи“ е книга, която прави опит да промени отношението към изоставените деца и да даде малка надежда, че само обичта и посвещаването могат да поправят детството.
„Детство без сълзи“ помага на деца, които живеят в приемни семейства.