Значи можете да крещите нон стоп против майките на деца с увреждания, против ИК, против Северин, циганите, арабите, евреите, помаците, турците, бежанците, либералите, гейовете, лудите, възрастните и т.н, можете да пребивате бездомници и клошари, можете да мъчите животни, можете да клеймите всеки различен от тъпия ви стереотип, можете да сте “велики” борци за националното, православното, Прочетете повече за“А сега сте тихи…”[…]
Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем самички – до вас няма да има никой и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си. Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, за да ви разполови като орех и извади наяве сърцевината. Ако имате късмет, ще почувствате Прочетете повече заАко имате късмет, ще останете сами и това ще ви промени[…]
Винаги съм искал да работя като социален работник. Когато бях дете не си го представях точно като професия, но като поотраснах и с големи мъки завърших средното си железничарско образование, го реших. Сигурно съм бил един от малкото смелчаци, уверен, че ще стана социален работник, още когато кандидатствах в университета. В картона за кандидатстване посочих Прочетете повече заБедният социален работник не може да помогне на друг беден човек[…]
Александър Миланов участва в следобедния блок на Дарик радио, като част от инициативата „40 до 40“, която отличава хора с принос в обществото. Александър е отличен от екипа на Дарик за социалната си работа в болница и за подкрепата за приемната грижа у нас. „Смятам, че успех е, когато привлечеш други хора и заедно направите Прочетете повече заЗа социалната работа, приемната грижа и обществената грижа по Дарик[…]
Не е истина, че обичащият ви човек не може да ви изостави. Може! Повярвайте, може! И ще го направи рано или късно, щом отношенията му с вас не му носят радост и щастие. Щом отдавайки се на вас, правейки всичко заради вас и жертвайки много за да бъде с вас, не получава нищо в замяна. Прочетете повече заДори когато този, който ви обича, си отива…[…]
Тези дни ме попитаха „Защо го правиш? Защо отново?“. Идеше реч за това защо, когато излизам, пия толкова мартини, че после да ми е лошо на другия ден. Замълчах. Наистина не знаех защо го правя и защо отново. Но днес трябваше да се сблъскам с реалността и да потърся някакъв отговор за причините. И то Прочетете повече заЗащо пак?! Или как повтаряме напиването, въпреки последиците[…]
10 март 2015 г. Седим си четиримата във „Flip flops” на „Оборище“ в София. – Онзи ден видях Вихрен с едно момиче, беше излязъл на среща – обажда се по някое време Андрей. – Аре стига бе, верно, готина ли беше? – любопитствам аз първа. – Ами, не беше много красива, най-меко казано – залива се Прочетете повече заЛюбовта не е толкова много неща, за които я мислим[…]
Накъде на пет часа път от София. Събуждам се от удобното си легло в центъра на София. Сутрин е. Отново ме очаква пътят. Ще ходя да се боря за правата на приемните родители в Силистра. Пак ще се налага да влизам в тежки разговори, да слушам за тъжни и провалени съдби и да търпя нахалството Прочетете повече заЧакащата баба[…]